Живот без цел, живот безумен,
и тъй без смисъл и искра,
и целият живот ми беше скучен,
а после появи се тя.
С молба за жар, а вън валеше,
с молба за огън посред дъжд,
опитах да запаля свещи,
а те загасват отведнъж.
И с опити безкрайни и в мъгли,
огън между нас запалих,
мимолетен миг ни озари,
и света от раз забравих.
Добрев
© Атанас Добрев Все права защищены