Воден съм от идеи прозаични.

Пари, пари да имам за живот,

моабети, парти и закачки строго лични,

потребности взискателни на не един порок.

Изпълвам се с решителност за действие,

Големите си нужди да задоволя.

Клатя бут, ставам твърд и без съмнение,

ще подчиня играта, наречена съдба.

Захващам се с каквото е вървежно,

ще следвам пътя, модната звезда,

ще уреждам сделки, някак си небрежно

или ще хвана длъжност синекурна с повечко пара.

И имиджа ще лъсна без съмнение.

Ям пържоли, имам шия като вол.

Какво ми липсва? Селфи, лайк и чуждо мнение.

Като брат на Клавдий съм, шляещ се из някой мол.

Коремът ми да бе диня да го срежа,

да се разлее в жегите и изтече.

С един удар да изпълня аз стремежа,

за стройна фигура, черно дробче и сърце.

Но никой не е съвършен – дори и Аз,

макар че се харесвам – такъв какъвто съм.

По мой образ движи се света в захлас

от мойта личност и от гениалния ми ум.