Надраскахте душата ми във миг...
спрете се, че страшничко е, хора...
ще чуете болезнения вик...
тя ранима е до своя корен.
Разпънахте живота ми на кръст...
сега не мога с вяра да мечтая...
сочите ме винаги със пръст...
но власт да ви осъдя нямам.
Не остана даже капчица любов...
забравил съм последния си полет...
оглозгахте душата ми до кост...
от липсата на страх от Бога.
И тъй превърнах се в безлик...
сянка на човек направихте ме, хора...
чуйте ме, аз моля ви... за миг...
молете се за прошката отгоре!
© Аз Все права защищены
"-Простете, за да ви е простено!" Трябва да се научим да прощаваме, ако
искаме да се надяваме на спасение.Да свикнем да правим добро, за да имаме чиста съвест и мир в душата си.
Поздрав за необходимата и постигната творба! Лека вечер!