danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
20 нояб. 2012 г., 21:21

Молитва 

  Поэзия » Другая
715 0 6

Гласът на хиляди забравени предци

догаря във очи, до лудост тъжни…

И сякаш тишината се рои.

И бавно се процежда в неми пръсти,

 

които палят утрото във свещ.

Те спират върху две шептящи устни

надежда, спомен или…луд копнеж.

В нощта забързан изгрев ще препусне,

 

но ще дари ли с мъдрост този ден?

Дали ще бъде разумът начало?

И синьото в раздраното небе

дали отново ще осъмне цяло?!...

 

Гласът на болка, плисната без път

надвиква даже птиците в небето…

А щом заглъхне този дрипав свят

ще има ново място във сърцето…

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??