27 апр. 2016 г., 01:26
Нервите ми са опънати
като безкрайно къси ластици.
Времето изтича спънато.
Работата ми върви на тласъци.
Много бързам, а не става,
вързана от залежалото.
Действията ми се сражават,
но се връщам към началото.
Давай, работата иска
резултати от магьосници,
а кесията се стиска,
плащайки като на просяци. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация