hapka-kapka (Десислава Вълова)
101 1143
27 апр. 2016 г., 01:26

Молитва 

  Поэзия » Пародии
922 0 5

Нервите ми са опънати

като безкрайно къси ластици.

Времето изтича спънато.

Работата ми върви на тласъци.

 

Много бързам, а не става,

вързана  от залежалото.

Действията ми се сражават,

но се връщам към началото.

 

Давай, работата иска

резултати от магьосници,

а кесията се стиска,

плащайки като на просяци.

 

Две ръце си имам само,

трета няма да поникне.

Във  джобовете съдрани

никой няма да надникне.

 

„Пускай в действие молитва,

друго вече не остана!

Нямаш право да ти кипва!

 

Още чакаш ли покана?...”

 

26-04-2016 г.

© Десислава Вълова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имате творчески и социален заряд, който си заслужава да се стимулира и култивира. Пишете!
    Мисля, че това не е пародия, а гражданска лирика.
  • Актуално!
  • Нямаш право да се предаваш. Като много ти накипи изливай душата си в стихове. Хубаво пишеш, Деси!
  • Не се предавай!
  • Тегне това безпаричие! Работя от 20 години без прекъсване, с осигуровки на пълната заплата, без отпуска, с работно време до 21 часа и не мога да изхраня семейството си, а какво остава и да спестявам! Синът ми имаше здравословен проблем - поискаха 3 000 лева за операция! Аз тези пари за 20 години не съм ги спестила, но за лекарите - това са нищо! Голяма несправедливост! Искам да си потърся правата! Отглеждам българчета и работя за Брутен Вътрешен Продукт в България - в Северозапада! Държавата е длъжна да се погрижи за мен и за всички като мен!!!
    Реших, че след Великден ще се предам!!!
Предложения
: ??:??