И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,

и когато умра, да ме пуща от време на време,

си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,

да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.

Да нагледам имот, да си видя и челяд и род.

Ако имам късмет, и кесийка с тютюнец да купя.

Ако, Боже, решиш младенци да даряваш с живот,

да не бъде за толкова кратко и толкова глупаво.

И помолих се Бог да ме връща на белия свят,

за да видя какво са направили с моето лозе.

И дали синовете ми бащиния сиротна делят

с крамоли и ножове, и се псуват с размътени мозъци.

Да съм бързият дъжд по лицето на мойта жена

или пъстрото цвете, което полива на пруста.

И съседа, с когото живяхме стена до стена,

ако, Господи, можеш, понякога с мене го пускай!

И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,

щом ми дойде денят - да ми вземе очите обърнати,

ще си тръгна с надежда, защото отвъд няма смърт!

А добрият човек и на белия свят е безсмъртен.