Прости ми, Господи,че съм непокорна твоя дъщеря!
Проти ми,че не мога да търпя и в желанието си да помагам, наказвам своята душа!
Прости ми,че не спирам да греша и лутам се, и падам, и пак не спирам да вървя!
Прости ми,че не мога да се доверя и предпочитам уединението в тази тиха своя самота, като сърна, търсеща оазис, в който да се приютя! Скитам се мисловно измежду листата на зелената гора.
Искам да избягам далече от хорски мисли, от пороците, от измамните слова. И ако трябва ще моля в сокол да се преобразя, далеч от всичко аз да отлетя.
Всичко земно е порочно и аз съм като улов на тази земя.
И в неделното утро, моля отново за това-да ми помагаш, да ми простиш,че не спирам да греша!