Прероди ме, Боже, в някой друг живот
във един... случаен слънчоглед...
Да горя със слънцето във огнена любов...
Да ме любят дъждовете...
И на слънцето да бъда вярна... Както бях на Теб...
Във религията на светлината...
Да ме галят нежно летни ветрове...
И да пия соковете на земята...
Прероди ме, Господи,
сама разбрах,
тленността е... свята...
Смисълът е
в простите неща...
И във Всичко е стаена...
Любовта Ти...
© Нина Сименова Все права защищены