В дълбините на пълните ми със сълзи очи

виждам вечната ти красота.

"Колко далеч достига света?"

Сладки думи, от изминалите дни.

Дори в тези смразяващи, бурни нощи,

въпреки, че не те виждам, продължавам напред.

Моля те, кажи ми, минаващ океани ветре,

че молитвите ми ще преминат пред времето.

Отвъд тези мистични хоризонти,

звездите са като измислени лъжи.

"Зората ще следва всяка нощ."
Опитвам се да те стигна, прегръщайки те неуверена.

Поглеждам за миг към празното небе.

И виждам светлината, шепнеща ми,

че пътят ми към теб е още много дълъг.

Знам и затова продължавам напред.

Единствената ми утеха е мисълта, 

че молитвите ми ще преминат пред времето