В молитва днес ръце си вплитам,
желание тъй истинско във мен трепти.
На Бог се моля! Да спра да скитам
и обич във сърцето ми да запламти.
Тя! Тази истинската, чистата!
Без фалш, условия и суета!
Онази, нежната, пречистващата,
способната да върши чудеса!
Прати ми Боже, вест по ангел,
на своите криле да ми я донесе.
Със своя нежен глас да ми я каже,
да стопли в мигом моето сърце.
Усещам я! И знам, че съществува!
Мечтателка наричат ме неверните.
А истината, знам, възтържествува,
когато с вяра, чакат я смирените!
© Силвена Петкова Все права защищены