МОЛИТВА НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум,
дали не грохнах в пътищата Твои, доде търкалям своя сух кравай? –
и влизах с 200 в острите завои! – след Теб подир измисления Рай,
дали, доде куп радости загърбих, не изтървах мига – да съм щастлив,
и писах безначалните си скърби на листа бял със "Б-2" – мек молив,
разпънат между мед – и остро жило, една пчела живее още в мен.
Пратѝ ми, Боже, светлата си милост? – да се събудя утре опростен.
17 март 2024 г.
гр. Варна, 7, 25 ч.
© Валери Станков Все права защищены
Няма такава поезия!
Нека е простено, Валюше, и прости.