24 февр. 2017 г., 14:16

Молитва в храма 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
364 0 7

                Пролет,

закичена с корона на разцъфнала вишна.

                Пролет,

танцуваща във валсова стъпка с ухаеща бяла премяна.

    Покана за ласка и нежност и окапал цвят,

и жаждата вече я няма.

Крясък от болка в песента на душата.

Жар в гърдите без пощада гори.

Какво изгаря чувствата – любов или омраза?

Терзание или само Бог показа как болката вика

или извора на човешката страст многолика гори.

Дар божи ли е всичко неясно

или Земя – майка с обич сътвори човека

вечно с мъка да твори.

Сърцето скрило мисълта и викът на ехото.

Разгръща жадни длани с богослов към човешката зима

и свива венец от изгрева до залеза

и в частиците на времето

гнездо и храм с молитва открива.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??