17 янв. 2017 г., 11:21
Нима отдавна ни се свиди
да бъдем с другите добри?
Добрият често е невидим,
потънал сякаш вдън гори.
По-смачкан от прочетен вестник,
по-сив от мръсната река,
не дава знак, но знаеш – често
единствен е подал ръка.
И – както тишината слиза
с безкрайни звуци в паметта,
зад тънката си бяла риза
той къта томче самота, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация