МОЛИТВА ЗА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТ

Аз не преглътнах топлите си думи пред хора – безсловесни зверове,

не си мълчах с египетските мумии, доде от болка в мен светът реве,

на всекиго дарявах стрък Надежда и никому не съм обръщал гръб,

нали Животът до това се свежда? – да не затънем в Мировата скръб,

и – питам се пред Пътя си отвъден – нали сме всинца Божии деца? –

нима така абсурдно е? – да бъдем щастливи под оскъдните слънца,

нима – самотничета? – ще изчезнем по онзи неизбежен Млечен път,

а можеше в Космическите бездни със нас да бъде по-добър светът! –

и аз ли през пустините си – всуе! – въртях се в кръг, печален идиот?

Дано един ден Господ Бог ми чуе молитвата за по-щастлив Живот.

7 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 00 ч.