Познавам го от петдесет години вече
и толкова години с него остро споря.
Преди във Господ да повярва – Го отрече
и всеки земен грях до днес му бе опора.
Налиташе да пие и да люби смело,
замах подир замах – гребеше от живота.
Живял нелеко във едно далечно село,
той знаеше добре – смъртта си има квота.
Трошеше безпощадно всякакви калъпи
и псуваше, юмруци стиснал, с думи груби,
но нещо в него безвъзвратно се пречупи,
когато за последно и до гроб се влюби. ...