Превърнах те във свой молитвеник – прости!
В очите ти аз виждах божествената вяра.
Нагърбих те с тежестта на своите мечти
и от теб очаквах твърде много – ти да си олтара,
от който с погледа Исусов моите мисли пробол,
ти да бъдеш над реда и над закона.
Образа ти аз обрамчих в светъл ореол
и нарисувах те в сърцето си като икона!
Молитва след молитва аз към теб мълвях,
името ти аз дори забравих, кръстих те „Амин”.
Толкова надежди святи по тебе пропилях,
забравила, че ти си човек,
а Бог е САМО ЕДИН!
© Вечерница или Зорница Все права защищены
хората се заблуждаваме
Стиха ти е невероятен миличка...