Безличието - бавно ме убива.
Бездушието - силно ме гнети.
Умирам, но душата ми съзира
надеждица и в трудните ми дни.
Надеждата, че може да съм нужна
на хората, с които съм сега,
ми дава сили да погледна
на болката с ирония в ноща.
И моля сe за твърдост, да подмина
и злобата, и празните слова.
Да дам от любовта дълбока,
на всеки, страдащ за това.