Стоя самичка и си мисля пак за теб. Искам да те видя, но ти си толкова далеч. Очите ми се затварят бавно и аз си спомням всички онези целувки, прегръдки и ласки. Вече ги няма, а как ми липсват. Обичам те все още, въпреки, че аз пожелах да си тръгна от теб. Не мога да те забравя. Моля те прости ми! Върни се пак при мен и при любовта. Не биваше да тръгвам, но защо ти не ме спря? Тръгнах след друга любов, която се оказа измамна. Сега съжалявам и искам да съм пак до теб. Знам, че още ме обичаш, но защо не ми го кажеш? Толкова съжалявам, толкова много. Ако можеш ми прости, а ако ли не, аз ще остана с болката голяма и ще се затворя в себе си за векове. Знай, че аз те обичам все още, знай че за теб ще направя всичко. Моля те прости ми,моля те...
Глупости в есе
В импресия.
Есето вярно че е ориентирано към събеседник. Има реторични въпроси и тем подобни, но за кой път да кажа, че стила на есето е висок, публицистичен, има разсъждения, размисли, въпроси. Тук има само нобрисувани (донякъде) чувства.
Дайте сега всичко на есета да го превръщаме.
Може да го публикува, ако евентуално напише такова, в раздела с есетата, но това няма да го направи есе. то ще си остане импресия.
Мале... :пляскащо се по главата човече:
Тук си права Вероника...това не са още стихове...а някакъв разговор ...или споделяне..което би прозвучало истинско в едно добре поднесено есе!Въпрос на избор!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.