Те се двама все обичаха,
все те двама през полето тичаха.
Момче и конче, през гори тъдява,
момче и конче, в радост до забрава.
Сънлив поет ги наблюдава,
приятелство такова песен заслужава.
"Те се двама все обичаха,
все те двама през полето тичаха..."
Сънлив поетът се прозява,
музата офейкала тъдява.
- Те се двама все обичаха,
все те двама през полето тичаха -
на грахово зърно е цяла нощ лежала,
парче метал, пък днес, в идилията приказна видяла.
© Антоан Все права защищены