пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
26 февр. 2020 г., 22:30

Момче и вятър 

  Поэзия » Философская
618 0 4

Грабна му шапката,

то се засмя. Имаше буйни коси.

Чувство за хумор и синева,

палав, с момчурляшки очи.

 

Те са връстници. Пролет, цъфтеж-

всичко за тях предстои.

Кой да се сърди или да се спре.

Вятър и момък - еднакви стрели.

 

Нищо особено, а гледам в захлас -

сценка без поза, кратко намигване.

Как да отмина като бързия влак,

тук на перона играта е истинска.

 

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??