Момчетата от улица „Младежка”...

Момчетата от улица „Младежка”

невярващо пораснаха... Но факт!...

А  връщат се във възрастта момчешка

те в спомените и щуреят пак...

... Събуждат се в изминали години,

в един предишен, много готин свят,

прескачат пак в поповите градини

череши и малини да берат...

Във старите си „битки” пак се връщат,

конете им все тъй са от дърво

и сабите им дървени са всъщност,

но в „боя” влизат те със мъжество.

И раните им истински са даже,

и също като истински болят

във оня и измислен, ала важен

за тях тогава, от игрите свят...

Във Дядо Коледа не вярват вече,

но още тайно се надяват пак-

да дойде Той във приказната вечер,

сам приказен, отрупан цял със сняг...

До късно и във вечерите летни

светулки гонят в падащият мрак,

не знаят още, че ще гонят сетне

момичета вместо светулки... Факт!...

Посланията страстни на звездите

не разгадават още като знак,

а толкова наивни са мечтите,

но толкова и прелестни са... Факт!...

Не вярват, че от щъркелите вече

са бебетата дето идват с плач,

но истината още е далече,

забулена във любопитен здрач,

понеже е примамливо-неясно:

какво се случва щом жена и мъж

с влечение разтърсващо-прекрасно

се пожелаят... Ей тъй: отведнъж!...

А любовта все още е далече,

там нейде си, зад хоризонта чак,

и в други ще е, размечтани вечери,

в които ще са в безтегловност пак...

Но още: преживяните раздели,

макар далече в бездната назад

и раните отдавна заздравели-

при лошо време тъпо ще болят...

... Момчетатга от улица „Младежка”

невярващо пораснали са днес,

но в спомените си се връщат често

с носталгия на старият адрес!...

Коста Качев,

01.02.2014.