Момчето бавно си отива
и никой май не го видя.
Другаде сега заспива,
под чужда, някоя луна.
А стъпките му още виждам,
що оставил е в снега.
Навярно нещо не разбирам.
Защо отива си сега?
Дали доброто е забравил
и болка в него надделя?
Писмо дори не е оставил.
Не каза сбогом, до кога.
Момчето бавно си отива.
Тръгва тихо със нощта,
но нямам думи нито сила,
с които мога да го спра.
© Виолета Все права защищены
Поздрави и от мен