Момчето си отива

20 авг. 2024 г., 10:37

Поэзия

129 3 2

МОМЧЕТО СИ ОТИВА

Момчето в мен навярно е във криза,

със всеки ден превръща се в старик –

не ветролее сутрин бяла риза

по Главната – с осанка на лирик,

момичетата спряха да се вглеждат

във черната му – някога, брада,

и – май, че вече няма грам надежда

Жена да му рече във храма – Да! –

спря да разцъква привечер мачлета

с хлапетата в училищния двор,

дори и мисълта му взе да крета,

а нявга беше мисъл метеор,

като че ли престана да мечтае –

дори насън не знам дали лети,

и – уж, светът – голям и тъй безкраен,

пред него тръшна тромави врати,

и стихчето му почна да куцука

на трета рима в седмия куплет,

и все се пита в някой час на скука –

поет ли съм, или не съм поет? –

жребче, развяло черната си грива,

светът лети в очите му добри...

Момчето в мен, което си отива

по Главната на Варна призори.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-08-21T00:40:17+03:00

Момчето в теб не си отива, само помъдрява, събрало детство и зрелост в едно
yotovava (Валентина Йотова)

2024-08-20T11:58:41+03:00

и – уж, светът – голям и тъй безкраен,
пред него тръшна тромави врати,

Винаги идва този момент, Валюше, когато светът забравя за нас.