Момент ...! Поспри
и се вслушай в тишината.
Чуваш ли я как бучи
нейде в далнината ...?
Това е от вятъра игрив.
Той не спи и се премята
като пламък жив
дълбоко във душата -
вятърът, ваятел
на будна тишина,
в която чакаш някой
да почука на вратата ...
Момент! Чука се ...! Отваряй ...
дано да е приятел ...,
онзи, който ти отчаяно
цял живот си чакал ...
© Валентин Василев Все права защищены