23 янв. 2008 г., 09:59
Спомен се разхожда в мен.
Не забравя той сиянието на онзи ден.
Онзи ден, в който залязващото слънце
сияеше в последната си минута
и с лъчите си по лицето ти,
обезпокоявани единствено от сянката на момчето,
обичало за първи път,
и единствено то осъзнало щастието,
щом погледна го нежно в очите
с нежния си поглед и прошепна:
"Обичам те"...
поглеждайки към умиращото зад хълмовете, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация