След няколко сезона в самота
със четри-пет безмозъчни момета,
наложи се да тръгна със една
от многото любовници на кмета.
Не знам защо - тя имаше му зъб.
Разказваше за него анекдоти.
Че бил в леглото адски много тъп,
а имал цели купища банкноти.
Макар да бях… достатъчно богат,
на мацето подшушнах далавера:
На кмета да съставим, компромат,
или направо истинска завера!
Предложих да наема скъп имот.
Там мацето ми с кмета да се среща.
Пък аз да бъда, нейния идиот!
Да ги заваря в поза - най-гореща!
Да ги заснема с хубав телефон:
със Самсунг или с нова Моторола.
Как тя над него цвили като кон
с разпуснати коси… и чисто гола!
Така да припечелим некой лев,
с изнудване, от джобчета на кмета.
Заснема ли ги двама на верев,
да ръснем кмета с хиляди каймета.
Девойката… от раз се съгласи,
разбра, че ще спечели - яко кинти.
Поиска с мен, по равно да дели.
Фантазията… в миг й се развинти:
Започна да се вижда - във палта
от модните бутици на Милано!
Набързо я завърнах - сред прахта
в таванския етаж на Позитано.
След дни наехме с нея мезонет.
Наблизо, в Манастирските ливади,
и щом дойде удобния момент,
момето ми - на кмета се обади.
Направихме му среща по обяд,
Директно - към един във мезонета.
Приготвих се да снимам тая гад,
прикрит зад най-дебелите пердета.
А кметът цъфна точно във един.
И в спалнята веднага той побегна.
Изпи един възбуждащ аналгин,
съблече се пред мен и се излегна.
Обърна се към близката стена
и взе да вика с тънък глас момето.
Насочих моя Самсунг на мига,
на фокус да фиксираме ментето.
А мацката ми цъфна по бельо
с изскочили от чашките си, дини!
Застана до желязното легло
и взе да смъква розови бикини.
А кметчето опъна в миг ръка
и барна двете бръснати крачета.
Сърцето ми и миг не издържа!
Изскочих пред дебелите пердета!
Застанах до леглото като луд,
и праснах на момето два шамара,
а кмета го засилих с мощен шут
към розите навън край светофара!
Награбих всички негови неща
и яростно ги хвърлих от балкона!
А мацката ми хванах зад врата,
да види, кви ги върши, в телефона!
А тя горката… почна да реве!
Да бърше от лицето си… сополи!
Награби - телефона ми, в ръце
и го захвърли в близките тополи!
Наложи се… да я… успокоя:
Признах си на мига, че я обичам!
Палтенце от Париж й обещах!
Във вечна обич взех да й се вричам!
Така разбрах - че бедното моме
е въздуха на моята планета!
Че с него аз се чувствам най-добре!
Дори да е любовница на кмета!
Юри Йовев
Февруари 2024 г.
© Yuri Yovev Все права защищены
Много яко е с момето,
да ти думка и сърцето!
Благодаря ви!