Момиче
В кошничка меко застлана,
твойта мечта се побира.
Толкова сълзи изрони
за топчица мека коприна.
Момиче и коте в скута,
сърцето от нежност прелива.
В невинния свят на девойка
по пътя си слънцето спира.
Огрява ме топла надежда,
от детството в мен се таило.
Дочувам далечна въздишка
и става ми свидно и мило.
От шапката ниско захлупена
как светлината да видя.
В ливадите тучни на пролет
детелините как да открия.
Бързо ограбва ни времето,
вълшебството в нас си отива.
Животът с пъстри окраски
превръща се в тягостна зима.
Щастието няма да диря
пред райските порти на Бога.
То е при мене - разбирам
и чака ме точно на входа.
На прага до мойто момиче,
в ръцете и мека коприна.
Капчица нежност ми стига,
слънце през моята зима.
© Савар Все права защищены
Много ми хареса!
Продължавай да пишеш.