Зряла праскова, мъхеста, сочна,
в летен зной обещаваща хлад.
Виж, ръце се протягат да почнат
твоя сладостен плод да крадат.
А с усмивка една, дяволита,
ти на всеки сега обеща
да опита, от теб да опита,
устни-жар да накваси в нощта.
И от тебе мъха ще изтриват,
твойте клонки ще чупят ръце,
ала нейде в голямата нива
от костилката никне дръвце.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева Все права защищены