Тя е дъщеря на бъдещи мистерии;
обикаля светове, умове и галерии.
Живее в дворци от минали времена,
на мъртви империи и скъсани знамена.
В днешния ден се губи сред шума и хаоса,
сред въображението на тълпата в пълна пауза.
Губи искрата в душата си в тази плаха сивота,
плаче за минало и бъдеще в утробата на нощта.
Рисува картини, които и тя не разбира,
без за страхотен талант да претендира.
Плаче за сивия океан от изгубени души,
скрили се от себе си в еднообразни дни.
Живее наистина извън нашето време,
свободна от действителността бреме.
Пътува из приказни светове безчет –
тя е детето, което е на вечността поет.