Замръзваш ти самотна там,
в светлината на снежния поет...
в прегръдката на бяла тишина -
момиче в лилава рокля,
рискувам да те стопля,
защото може би не знам,
че после ще остана вечно сам...
боса ми донасяш любовта,
която е обречена за теб...
и тръгваш си обута в пролетта...!
© Маломир Стръков Все права защищены