ATodorov (Александър Тодоров)
34 37
24 дек. 2009 г., 11:14

Момиче във реката 

  Поэзия » Любовная
726 0 3

 

 

 

 

 

Не бягай, мила! Не, не е простима
онази тежка изневяра на духа.
Да, телата да прежаля - ще успея,
но не бих прежалил никога гръдта.
Не бягай, мила! Дори да не обичаш,
не хуквай луда ти без мен в дъжда!
Че като пръснала вода - безсънен,
ще те подгоня бесен във нощта.
И с мен ще дойдат всички капки
и всеки тротоар, под теб постлан,
ще те подхлъзва в плочките си гладки
и всяка локва ще е мой капан.
А минеш ли през моста, там, където
за първи път целунах те в уста,
ще те задърпат удавнишки ръцете
на дълбоката ми хукнала река.
И скръбна вест за тебе ще четеме,
с дъжда, под някоя крайпътна козирка.
Ще пише стих - най-спомнена, помнете,
удавената обич в ревността!


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??