Ксиана (Яница Ботева)
78 695
27 мая 2007 г., 11:14

Момичета,мислете,не плачете!!! 

  Поэзия
897 0 7
Тя беше едно петнайсетгодишно момиче,
което обичаше, да, толкова силно обичаше,
но той на любовта не отговори,
на сляп и глух за нея се престори.

Очите си за него тя изплака,
очите негови обаче не видяха.
Душата и сърцето си му даде,
но любовта й той безмилостно предаде.

Бе тежко, грозно, непростимо,
за съжаление, дори непоправимо.
Та тя бе само на петнадесет години!
Как щастието и живота ще проклина?

Момичета, мислете, не плачете!!!
Дали си струва да се бяга след момчета?
Нали мъжът и автобусът си приличат.
Един отиде ли си, два след него тичат!!!

© Яница Ботева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много е сладко!харесва ми!има много истина в него!
  • Ние големите ревем та се тръшкаме , та какво остава децата....Ще пореват пък ще спрат - като нас мъчно ни е па като пекне слънцето се усмихнем.
  • Каквото и да им кажеш на петнадесетгодишните, все тая! Нали това е то - опита! Стига да не се стига до крайности, разбира се!
    Поздрави!
  • Истинските жени и истинските мъже са малцинство, Яница. Повечето е пълнеж.
    Поздрави!!!
  • Поздравление! Съгласна съм с тебе.
  • Боли когато се почувстваш предаден в тази крехка възраст!
  • И аз съм съгласна Яни,въпреки че мъжете в сайта може и да ни се обидят!
    Поздравче от мен!
Предложения
: ??:??