27 мая 2007 г., 11:14

Момичета,мислете,не плачете!!! 

  Поэзия
5.0 / 6
993 0 7
Тя беше едно петнайсетгодишно момиче,
което обичаше, да, толкова силно обичаше,
но той на любовта не отговори,
на сляп и глух за нея се престори.
Очите си за него тя изплака,
очите негови обаче не видяха.
Душата и сърцето си му даде,
но любовта й той безмилостно предаде.
Бе тежко, грозно, непростимо,
за съжаление, дори непоправимо.
Та тя бе само на петнадесет години!
Как щастието и живота ще проклина? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »