Валери_Станков (Валери Станков)
1529 1002
31 янв. 2025 г., 12:20  

Момичето от автобуса 

  Поэзия » Любовная
120 3 3

МОМИЧЕТО ОТ АВТОБУСА

 

Момичето, което си поспа

на топлото ми рамо в автобуса,

ухаеше на пролетна липа –

на туй отгоре беше страшно руса.

 

До Плевен аз не мръднах въобще –

седях направо като препариран.

Дори прежалих туй, че ми се ще

да пийна барем втора ледна бира.

 

На дясното ухо ѝ рекох стих.

Изгледах филма. Мача с Лео Меси.

И – плахо, но все пак се престраших,

попитах го: – Момиче, за къде си?

 

Да, ама не! – девойчицата спи –

издува гръд под роклицата синя.

И умножавах сто пъти по „Пи” –

безкрайните тунели на Витиня.

 

А във тунела, майчице – оле! –

изкарахме направо меден месец.

Добре, че бе Софийското поле,

че щеше и светът да ни е тесен!

 

Накрая все пак стигнахме – друс-друс.

Дори на магистрала – пак ни клати.

Тъй клати, че брюнетка в автобус

превръща се в блондинчица, егати!

 

А там – на автогарата – тълпа.

И гледах след косицата ѝ руса –

момичето, което си поспа

на топлото ми рамо в автобуса.

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така ме разсмя с този чаровен стих! Благодаря ти!
    Уникален си!
  • Браво! И двата начални стиха, които са и финални са убиец - направо почувствах атмосферата на Бърнс! Браво!
  • А във тунела, майчице – оле! –
    изкарахме направо меден месец.
    Добре, че бе Софийското поле,
    че щеше и светът да ни е тесен!

    Неизчерпаем си!
Предложения
: ??:??