18 сент. 2006 г., 23:17
Едно момиче в мен ридае морно,
утеха ведра в Храма то намира,
грехът очища е облещил най-позорно
и дебне тихичко, до него спира.
За миг то само да склони глава -
ще грабне го, към бездната ще втурне
и тялото и крехката душа -
животът му във хаос ще превърне.
Затуй момичето стои в захлас,
молитвите си тихичко реди,
към Бога то отправя своя глас:
"Спасителю, от грях ме ти пази, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация