Казва, че със слънцето греела и тя,
а не разбира, че засенчва го със свойта красота.
Тя не просто сияе,
тя на сърцето ми влияе.
Но тъжното в моята история,
за момичето на моите мечти,
това с кафявите очи
е, че не е моя.
Всеки път, когато се здрависвам
водя вътрешна борба.
Не трябва да е дълго,
че да не ме разкрие тя.
Всеки път, когато я прегръщам
искам да останем все така,
но бързо хватката отпускам,
за да не ме разкрие тя.
Вярвам, някой ще каже:
"Не го прави - не оставяй я така",
но имам страх един
от всички страхове най-сломим,
че ако разбере, че я обичам,
ще ми отнеме тези дни.
Един-два за цели месеци,
но непозволяващи ми да се обричам
на вечна мъка и тъга.
Тогава тя с всяка усмивка -
нежна, срамежлива
обогатява душата ми
и тя се чувства жива,
несломима.
© Иван Батев Все права защищены
Усмивки!