16 нояб. 2004 г., 22:13
Момичето в кафето
Полуотворени са.
по устните прокрадва се мъгла
и вперена в други светове
с прекръстените мигли замрежена
се впива беден кислороден
в левия й лоб
наситена наслада се облива
до вените й - простичко нарязани,
крещящи за поредната отминала...
ДО - ЗА
мълчание
крехко нарушава
наедекватно бавно се отместват мислите
в слуз, разтичаща се лакът
червилото - дълбоко до проядено
с гръбначните й прешлен и - пребродени,
приведена над самолетни хълмове,
отдето само пясъка я гледа
В ъгъла събран е свят.
Усмивка - закъсняло кацане.
© Хей Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Когато чета твоите неща,разбирам, че съм се превърнал в някакъв вид лилиман, че имам нужда от една твоя ДО-ЗА!
-
Лили, не че останалото не е силно и въздействащо, но тези "простичко нарязани" вени и "прекръстени мигли" направо ме накараха да настръхна. Умееш да създаваш образи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и в миг дарява те с криле
пустинята останала без пясък
о ти с кръв оцапано лале..
прелях ти сладострастна болка
и вдъхнах в вените ти страст
забравяш ти, че и дори с упойка
си подвластна на правилата в моя свят..
живот роди се във света
а ъгъла си промени цвета
от бледен стана розов
и в розова превърна се и ти
тук мястото е малко странно
но устните отвориха се.. чу се хрип
задави се и ме погълна
във теб останах и от този миг
мислите превърнаха се във желание
и тялото задвижи се...
СТОН!
душата ти със ураган навлизаше
изпълни устните с дихание
превърнах се във твойта ДО-ЗА
защото казвах се ЛЮБОВ...