Някога нотите дръзнали в песен
нови акорди в рефрени да ваят.
Счупили струна на трепети. Лесно е...
с чувства смирени до смърт да играят.
Някъде в тъмното птица проплака.
Трънът заби си дълбоко в сърцето.
Никого вече гнездото не чака.
Тихо рушат го на спомен ръцете...
Плаче цигулката щурчова. Песен е...
Лишно подета от цъфнали люляци.
Май ще докосне небето им. Лесно е...
Буря щом скрие лицето си в облаци.
Вдигам главата си - бяла камбана е
срещу ѝ със устрем предишен не тичам.
Дъхът ми ефирен в букетче отбран е.
В сълзата моминска невинна се стичам...
27.04.2019 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Все права защищены