Чак до първия сняг
ще те търся печално
и виня твоя свят,
и прегръдка прощална.
Ще преплувам морета -
само с теб имам шанс
да разцъфвам дървета,
да танцуваме валс.
Чак до слънце залязващо
да оставим следа,
с непресъхваща жажда,
с неизтекла сълза,
с цветове на палитра
и заразителен смях.
С тях на воля ще скитам
чак до първия сняг,
ще те търся печално
и виня твоя свят,
и прегръдка прощална...
© Мариола Томова Все права защищены