В старата обител скромно, тихо ти живееш,
отдал сърцето и душата си завинаги на Бога...
Отхвърлил тленното – за блясък не милееш.
И молиш се на Него до пълна изнемога.
И чудя се какви слова отправяш ти горещи,
очакваш ли да стане чудо - велико и голямо?
Дали молитвите ти чуват само догарящите свещи,
а Той гледа те само от иконата кротко и нямо?
Не зная...Но помоли го днес мен да ме предпази
от всяко зло чувство и мисъл, и човешката злоба!
Не искам в мен да се вихрят на мътни талази
чувства черни, стремежи за тлен - до края и гроба!
И дано Той чуе молитвата ти толкова гореща
и прати знак на благосклонност в миг един.
И ако някой някого с любов и радост го посреща,
ще знам – чудото е станало! Амин!
07.01.2005 г.
© Валентин Кабакчиев Все права защищены