11 июн. 2008 г., 09:57
Монахини
Зъзнещ мрак. Брулен от вятъра хълм
със тъмен загадъчен силует увенчан.
Пред него тъмна, върху тъмен пън
седи жена с мътен поглед умълчан.
Игуменка. Старо създание набожно,
кръсти се. Пак, и пак... в името господно
и час по час моли се за населението безбожно,
за света, що невидяла е, но знай, че там е греховно.
А вътре, в божия подслон, глави склонили,
ден след ден, нощ след нощи
молят се, ядат, живеят монахини,
кобили с капаци, по душа Гавроши.
Нехаят те, че животът от бог подарен е
преходен миг, подлежащ на консумация.
Изживян е, щом той оползотворен е.
А те са подложили душите си на кремация.
Знаят, но не щат да осъзнават.
А някои измежду нас под на широкия възглед маската,
пространствено неизолирани, не признават,
че са духом монахини, обезцетили на живота краската.
със тъмен загадъчен силует увенчан.
Пред него тъмна, върху тъмен пън
седи жена с мътен поглед умълчан.
Игуменка. Старо създание набожно,
кръсти се. Пак, и пак... в името господно
и час по час моли се за населението безбожно,
за света, що невидяла е, но знай, че там е греховно.
А вътре, в божия подслон, глави склонили,
ден след ден, нощ след нощи
молят се, ядат, живеят монахини,
кобили с капаци, по душа Гавроши.
Нехаят те, че животът от бог подарен е
преходен миг, подлежащ на консумация.
Изживян е, щом той оползотворен е.
А те са подложили душите си на кремация.
Знаят, но не щат да осъзнават.
А някои измежду нас под на широкия възглед маската,
пространствено неизолирани, не признават,
че са духом монахини, обезцетили на живота краската.
© Линда Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Аз пък си мисля,че си уловила зрънце от истината...
-
смятам, че стихотворението е достатъчно красноречиво за себе си.
-
И аз мисля като ruba. Не мога да разбера, как една монахиня може да съжалява, че е отдала всичко на Господ. И не мога да разбера, защо "в името господно" и "животът от бог подарен е" думите за Всевишния за с малка буква, а Гаврош е с главна? Нима Гаврош се нуждае от по-голямо уважение от Създателя?
-
Жалко, че си на това мнение. Явно не познаваш лично никоя монахиня, за да мислиш по този начин. Повярвай ми, далеч си от истината. Душите им са много по-богати от нашите!
-
КАЛУГЕРОВА ПЕСЕН
Света бял, мамо,
света аз загърбих,
черно расо, мамо,
расо облекох
и тежък кръст, мамо,
на душа моминска окачих.
Зад стени дебели, мамо,
младостта си заробих,
в килия тъмна, мамо,
тъмна темница.
На Стоянова сватба, мамо,
идете със татя
и Стояново либе, мамо,
с божури дарете,
мойта мъка, мамо,
по Стояна, юнака,
в тъмница черна, мамо,
във сълзи ще излея!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
