В щастието търси спасение
монахът на градския храм.
Той броди в мрак и съмнение
и в своето творение остава неразбран.
Самотата го пази от бурите,
студените дъждове на греха.
Намира спасение в думите,
излива целия ужас от съня.
Щастието му черно е потънало
в черни дрипи от страха
и надеждите му са заклеймени
в сивите купища от прахта.
Нощта донася пред олтара
жертва от поредната борба.
Денят ще закъснее и отваря
мислите му, жадни за светлина.