МОНЕТА
Телефонът до тебе запъхтяно звъни.
Търси те другият, нахалният, казваш.
Говори, че без любов са твойте дни.
А той трупа пари в жадната пазва.
Омръзнах ли, все тъй да те обичам.
Студена е моята стая, в банята няма и душ.
Хвърляш ме, на стара парà ти приличам,
на паважа ще дрънна, като монета досущ.
Заспивай самотна, казаха ти много лъжи.
Прехвърляй ги като старческа броеница.
Заспивай с усмивка, има кой за теб да тъжи.
Днес си царица, а утре без мене - старица...
© Мимо Николов Все права защищены