Тъй страшно е да спреш за малко
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание
ти вече свикнал без подслон,
си вдигнал в своето съзнание
от своите копнежи - дом...
Но в тази жега бездъждовна,
полепнала със прах от бързане,
вратите къщни са лъжовни
и мъката ти е във кърпа вързана... ...