9 июн. 2021 г., 15:16

Монолог на една капка 

  Поэзия » Философская
722 8 30
Бях капка. Но така е притъмняло...
Очите режат с писък тъмнината.
Разпадам се на атоми, а цяла
не съм била от миналото лято.
Загубих се в измислени светлици.
Как пиех цветовете им с надежда!
Бях капка на душата под ресниците.
Днес мъртво-черна капката изглежда.
Но пак се търся - чиста, огледална
и жадна да попивам светлината.
Ще можеш ли , ти капчице кристална,
отново да воюваш с тъмнината?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??