25 июн. 2006 г., 15:17

монолог на една риба  

  Поэзия
1057 0 8

риба
в
пясъка
очи
застинали
очи
господи
нима
това

поиска
жертвено
се
моли
още
жива
прилива
мълчи
а
те
пируват
по
езически
очите
и
ги
хвърлят
да
не
гледат
запечатан
ужаса
господи
отвращавам
се
от
хората

© И.Маркова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силен стих!
  • Прекрасно!!!Хенри
  • Илона,хареса ми!Поздрави!
    А аз какво да правя,като съм си зодия Риби?
  • Първо, благодарностите ми към публикуващия модератор за това че прояви разбиране към начина ми на писане без пунктуация.
    Второ благодарности на всички които прочетоха и коментираха.
    Радвам се и, че някои го харесаха..
    Хората наистина са жестоки, неволно или не..
    Беше Никулден като го писах..
  • Невероятно ме впечатли.
    Поздравления,мило!
    Възхит!Възхит!
  • Най-жестокото животно в природата е човека, защото си намира оправдание за всеки извършен грях!
    Поздрав за стиха Либра!
    Именно заради очите съм вегетарианка...
    Много ме докосна този твой стих!
  • затрудних се в прочита заради липсата на пунктуация, та се наложи да го прочета пак и пак - за да го харесам
  • Интересен и смислен стих. Браво.
Предложения
: ??:??