Монолог на една тъща 2
Монолог на една тъща 2
(по стихотворението на Роби "Монолог на една тъща")
О, майко мила, що си ме родила?
О, Господи, кажи къде сгреших?
Отде се пръкна таз нечиста сила
че аз дори и стих ù посветих!!!
Но трябва болката си да изплача -
жестоко страда майчино сърце,
да гледам аз на родното дете палача,
да му слугувам с тия две ръце!?!
О, мъка, мъка! Бял ден не видях,
откакто изродът у нас се настани
и рано, много рано побелях -
какво ли пък ще е на старини?
А той грухти и дума не обелва,
по цял ден се изтяга като пор,
а зъркелите – сякаш ме разстрелва,
във чудо се видях от тоя зор…
То братя и сестри не се издържа:
(дали пък да не взема да го гръмна)…
От сутрин, та до мрак все ме попържа,
от сърцетуп едва ли ще осъмна…
А щерката, дори не забелязва,
как нейният така любим, съпруг
се дзвери във съседкината пазва
и точи лиги мръсният боклук…
Бе ай сиктир! Накрая ще ми писне
и вересиите до лев ще разплатя,
когато „сляпата неделя” ме притисне
със нож достойнството му ще осакатя.
Да! Щерката тогаз ще го изхвърли
(във къщи значи ще настъпи мир) -
да го прибират бившите му мърли,
и си го „чуват този келепир”!!!
Любомир Попов
© Любомир Попов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Браво, Любо!
-
Лина, радвам се, че съм успял да те усмихна...
Жанет, те не само тъщите са свирепи. Въобще напоследък хората са станали много злобни към себеподобните си... За другите не знам, но на мен ми се струва, че е по-добре да оцеляваме смеейки се, отколкото да сме вечно сърдити и недоволни.
Роби, благодаря за оценката, но ще спра с подобни закачки, за да не "разплаквам" повече аудиторията...
Кери, Веси, благодаря, че се отбихте!
Argonyk, и на теб благодаря за коментара и ще замълча "лирически" като щурец...
Поздрав Васе! -
Бива си я тъщата.
-
Мите, ножът е дървен. Видях го с очите си
-
По-лесно е да разплачеш някого, отколкото да го разсмееш. Лично аз не бих се усмихнал тук поради много причини, а най вече заради това с ножа...
-
Ха, ха, ха... Супер сте! Снахи, свекъври, тъщи, зетьове, съседки ....
Толкова е забавно, особено сутрин... някак денят ти тръгва с усмивка. Поздравления, Любо! Майстор си! -
Права бях!
-
Жестоко, братле!...И този път си на висота!...
Представих си това , с ножа, и..изтръпнах!...Много хард!... -
Мале, мале... това с ножа... бррр Какви свирепи тъщи са се навъдили, думи нямам.
-
Смях се със сълзи... Дано лирическата не ме е чула/видяла...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
