Разсъмва се. Тя трябва да си тръгва,
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –
залог, че ще пак ще се завръща тук.
Излиза. А след нея – празнота.
Отекват в него бързите й стъпки.
Загледан в онемялата врата,
той в тъжната си самота потъва.
А всъщност, тя съвсем не си отива –
оставя тук частица свой живот.
И само в тези мигове щастлива,
не търси повече ни бряг, ни брод.