27 мая 2014 г., 19:12

Монолог на Тъгата 

  Поэзия » Философская
1511 1 34
Не търсете при мене усмивка,
за какво ми е, само тежи,
съжалявам, не съм мазохистка,
имам своите облачни дни.
Този дъжд ми обърка живота,
как за малко не спря да вали,
на разсъмване губя посока
и нагазвам в дълбоки води.
Аз работя на тъжната борса
под върбите и ставам във три,
дъждоока съм, в сиво се нося
и продавам разбити мечти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Все права защищены

Предложения
: ??:??