21 окт. 2015 г., 18:51

Монолог със себе си 

  Поэзия » Философская
329 0 0
За кумирите, за идолите,
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати.
Желанията наши в едно се
спират... Те винаги със другия в
едно се конструират.
Но в живота страшното е толкова
забавно че всеки се стреми към
него тайно.
А обещанията са си обещания, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Все права защищены

Предложения
: ??:??