mislitel (Георги Каменов)
1137 11108
23 нояб. 2020 г., 15:21  

Монологът на едно сърце 

  Поэзия » Оды и поэмы
333 2 13

Разбито съм. Говоря си само.

А всъщност викам, но съм все нечуто. 

Не съм сърце, а непрочетено писмо 

пулсиращо във сЪлзите на шута. 

 

Разпадам се, тъй както листопад

оголва клоните във късна есен, 

така безлистен е и моят свят, 

в нечутата ми, може би, последна песен. 

 

Гърдите мъжки не са вече дом, 

а са капан за моите страдания, 

и всеки пулс е с нотите на стон

по петолинията на моите ридания. 

 

Студено ми е. Страдам от хипертония. 

Усещам скърцане във липсващите стави. 

Мечтая си да спра да бия, 

или поне стопанинът ми да забрави, 

че има ме, че съществувам. 

 

Тогава и аз може да забравя, 

че няма за какво да се преструвам. 

 

Ох, колко ли живот и мъка ми остава? 

 

Дали не полудявам? Кой ме чува? 

Единствено на себе си говоря... 

За всички други моят глас не съществува, 

но нямам сили вече да се боря. 

 

Така е. Не намерих този код, 

чрез който със на друг сърцето да се слея. 

Защо ми е такъв полуживот

щом липсва ми Любов, щом нямам Нея? 

 

Превърнало съм се във стар досадник, 

раздрънкано пиано със склероза. 

Съдбата ми е с курса на "Титаник", 

на влак изгубил в мрака коловоза.

 

Така желая тази клетка да разбия, 

да изкоча през проклетите ребра, 

и зъбите си яростно да впия

във шията на своята съдба. 

 

И  намирам повод за усмивка

макар и крива, но пък все едно. 

Иронията е тук, каквото иска

да направи... някакво парче месо... 

 

То май накрая до това ще падна. 

И без това такова съм за анатома - 

Храна за червеите, дреболия гадна. 

Извън очите е емоционалната ми зона... 

 

Но как с това да вляза във примирие? 

Какво ли значи кървавата външност, 

когато с ритъма ми бие

една духовна, паралелна същност? 

 

И точно тя самотно тук крещи, 

и без очи, към Любовта поглежда, 

но даже и ехОто траурно мълчи

и глас не се дочува... на надежда... 

      *****

Уф, време е със нещо май да се разсея - 

Ще вдъхновя стопанина си по странична тема

и с стих от хумор някой ще разсмея, 

докато пиша в себе си... последната поема... 

 

20.10.2018.

 

Георги Каменов 

 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всъщност точно промяната на ритъма ми е любим приом.
    Благодаря от сърце за чудесния коментар,Стояне.
  • Благодаря, mislitel (Георги Каменов), за стихотворението!
    Усещам в наличието на строфи с различен брой стихове в тях - сякаш сърцето на стихотворението се разтупква с различен и променящ се ритъм от от чувствата си!
    А това разтупкване се предава и на читателя!
    Още веднъж - БЛАГОдаря!
  • Пепи, съмнява ме това да стане, иначе идейно е.
    Стойчо, страхотно си го казал, няма какво да добавя тук.
    Благодаря и на двамата от сърце.
  • Пътят на живота е релефен.И творческите натури усещат копнежа за висини,когато са в ступора на нежелани бездни.
    Има такива моменти. Въпросът е,дори тогава творецът да намери израз на състоянието си.
    Примери колко щеш:Бетховен е написал (композирал) "Лунната соната"в мигове на отчаяние от неразбрана любов...Моцарт, Лист,Шопен Верди,както и Берлиоз са писали музиката си, както и Пучини, когато са били на прага на отчаяние до смърт!
    Виж един Гоя и картините му в поредицата "Капричиоси"...
    Винаги съм смятал, че тъгата,трагични обстоятелства и усещане за някакъв обрат в живота е момент в който творчеството е спасение за авторите и носят искрено отношение и художествена стойност.
    Поздравления, Георги!
  • Обезателно трябва да се включи в учебника по анатомия!
    Поздравления!
  • Да, животът е предизвикателство, когато е трудно, човекът се мъчи, но ако е силен, се изправя и продължава напред.
    А е хубаво и да вярва, че има Надежда, дори когато ми се струва, че му е отнета цялата такава.
    Благодаря ти отново 🌹
    ПП
    Е, които иска, така да я тълкува. Аз я ползвах, без въобще да се замислям, какво буди.
  • Мъча?!
    Дума будеща съжалителност...
  • Благодаря, Дани, ще се мъча да го направя.
    Радвам се, че се спря тук 🌹
  • Всеки има сърце. Но не всеки би доверил дълбините му така внушително и въздействащо.
    Тупти, живей...
    💗💜💗
  • Да, много бях тъжен, когато го писах, а животът е кръговрат. Последва Огромно щастие, а сега, нов етап...
    Благодаря ти за прекрасния коментар, Мария.
  • Натъжи ме този поетичен монолог на сърцето, но съм сигурна, че с него ти ще спечелиш нови приятели, Гош!😃
  • Благодаря за топлите ти думи, Скитнице.
  • Уж е само едно сърце, колкото юмрук, а е способно с болката си да разплаче цяла Вселена! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??